Седем дни с първи стъпки за новоповярвалите: благодат, молитва, Божието Слово и живот с Божиите хора.
Ден 1
Четенето за днес
Размисъл
Има стих, толкова познат, че е отпечатван по стикери и вдиган на плакати по спортни състезания, а познатостта има свойството да притъпява острието на меч, който винаги е бил предназначен да стигне до сърцето. Отворете Библията си на Йоан 3:16 и го прочетете бавно, сякаш за първи път, защото дори да сте го чували хиляди пъти, онова, което той заявява за вас, заслужава да бъде чуто отново. Думата „толкова“ в „Защото Бог толкова възлюби света“ не е просто усилване със значение „много“, макар че и това е вярно. В оригиналния език тя носи смисъла на „по този начин“: Бог възлюби по този конкретен, скъпоструващ и недвусмислен начин: Той даде. Любовта в речника на Бога никога не е абстракция. Тя винаги е действие. Той не изпрати послание или движение, а Своя Син. А следващият стих, Йоан 3:17, е също толкова поразителен: „Защото Бог не проводи Сина Си на света, за да осъди света, но за да се спаси светът чрез Него.“ Синът не дойде да произнесе присъда за вина, която вече бяхме заслужили, а да я поеме Сам. Римляни 5:8 навлиза още по-дълбоко: „А Бог препоръчва Своята любов към нас с това, че Христос умря за нас, когато бяхме още грешници.“ Думата „препоръчва“ означава да показва, да доказва безспорно. Бог не изчака да се поправим сами. Той ни възлюби в най-лошото ни състояние, най-съкрушени, най-далеч от Него. Това е любовта, която ви намери. За новоповярвалия: нека това проникне до костите ти. Не си заслужил мястото си в сърцето на Бога и не можеш да изпаднеш от него с грешките си. Неговата любов е стартовата линия, а не финалът. А за онези, които ходят с Бога от години: поседнете тук още малко. Кога за последен път оставихте тази истина да бъде наистина нова? Богът, Който разположи галактиките по местата им, погледна към вас в греха ви и каза: „Заслужава си.“ Нека това да ви стига за днес.
Ден 2
Четенето за днес
Размисъл
Преди Павел да каже на ефесяните какво са станали, той им казва какви са били. Не го смекчава: „мъртви по прегрешения и грехове“ (Ефесяни 2:1). Мъртъв не е болен, не е борещ се, не е нуждаещ се от малко помощ. Мъртъв означава, че в нас не е имало нищо, способно да се протегне към Бога. Това не е песимизъм, а честната диагноза, която прави лекарството толкова дивно. След това идва един от най-важните обрати в цялото Писание. След като описва състоянието ни в стихове 1 до 3, Павел пише в стих 4: „Но Бог“. Две думи, които променят всичко. „Но Бог, богат с милост, по Своята голяма любов, с която ни възлюби, когато бяхме мъртви по грехове, оживотвори ни заедно с Христа.“ Думата „оживотвори“ означава направи ни живи. Бог влезе в гроба на нашето състояние и вдъхна живот на безжизненото. Той не ни обнови, а ни възкреси. Тогава Павел стига до стиха, който е в основата на целия откъс и който християните ценят от две хиляди години: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра; и това не е от вас, Божий дар е; не от дела, за да не се похвали някой“ (Ефесяни 2:8-9). Благодатта е незаслуженото благоволение на Бога, Неговата доброта, която се излива върху онези, които нямат никакво право на нея. Вярата е просто отворената длан, която приема онова, което благодатта подава. Дарът не може да се купи, да се изкупи с пазарлък или да се заслужи с религиозни усилия. Може само да се приеме. Но Павел не спира дотук. Стих 10 ни напомня, че макар да не сме спасени чрез добри дела, ние със сигурност сме спасени за тях: „Защото ние сме Негово творение, създадени в Христа Исуса за добри дела“. Думата за „творение“ е гръцката poiema, от която произлиза и нашата дума „поема“. Ти си Божията поема, Неговото шедьовър в процес на създаване. Спасението не е краят на историята, а първото изречение от онази, която Той пише през цялото време.
Ден 3
Четенето за днес
Размисъл
Павел пише от тъмнична килия, под римска стража, до църквата в град Коринт, и от това невероятно място прави една от най-смелите изяви в цялото християнско Писание: „Затова, ако е някой в Христа, той е нова твар; старото премина, ето, всичко стана ново“ (2 Коринтяни 5:17). Думата, преведена като „твар“, е същата, която се употребява в гръцкия превод на Битие за първото сътворение. Павел не говори за самоусъвършенстване. Той говори за ново начало, за нов genesis. За съвсем новия вярващ това е едновременно вълнуващо и, ако бъдем честни, понякога объркващо. Може да си поверил живота си на Христос и все пак да усещаш теглото на старите навици, на старите модели, на старите начини на мислене. Означава ли това, че стихът не е верен за теб? Съвсем не. Изявлението „старото премина“ е твърдение за твоето положение пред Бога: твоята идентичност е променена из основи и завинаги. Процесът, в който ежедневието ти настига тази нова идентичност, богословите наричат освещение и той трае цял живот. Посятото семе е истинско още преди дървото да е пораснало напълно. Стих 21 е богословският двигател зад стих 17: „Защото Онзи, Който не е знаел грях, Той за нас направи грях, за да станем ние правда Божия в Него.“ Това учените наричат великата размяна. Иисус, Който никога не е съгрешавал, бе третиран така, сякаш е извършил всеки грях, който някога е бил извършван: твоя, мой, на света. А ние, които не сме изживели нито един праведен ден, бяхме третирани така, сякаш сме изживели Неговия съвършен живот. Това не е въображаема правда, а истински пренос, правна и духовна действителност, която самото небе признава. За опитния вярващ ето какво да помисли: новостта, която Павел описва, не е еднократно събитие, което избледнява в огледалото за обратно виждане. Глаголните времена в гръцкия подсказват продължаваща реалност в сегашно време. Ти непрекъснато си нов в Христа. Всяка сутрин, когато се събудиш, се събуждаш като ново творение. Нека тази истина бъде първото, което носиш със себе си в деня.
Ден 4
Четенето за днес
Размисъл
Когато учениците наблюдавали как Иисус се моли, нещо в дълбочината и близостта на това, на което били свидетели, събудило в тях глад за същото. Те не го помолили да ги научи на богословие или на чудеса. Помолили Го да ги научи да се молят. Молитвата, която им дал в Матея 6:9-13, наричана Господнята молитва, никога не е била предназначена да бъде просто изричана наизуст. Тя е карта на пейзажа на душата пред Бога, образец, който ни показва каква форма може да приема искреният и доверчив разговор с нашия Отец. Вижте как започва молитвата: не с нашите нужди, а с Божието име. „Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име.“ Преди да изложим молбите си, ние се ориентираме. Спомняме си с Кого говорим: не с автомат за желания, не с далечна сила, а с Отец. Думата, която Иисус употребил за Отец, е арамейската „Авва“, дума на нежна близост, като дете, което казва „татко“. На теб е дадена необикновената привилегия да се обръщаш към Създателя на вселената с тази дума. Не бързай да минеш покрай нея. Филипяни 4:6 отвежда това още по-навътре в ежедневието: „Не се грижете за нищо, но във всичко с молитва и молене, заедно с благодарение, да се обявяват пред Бога вашите искания.“ Изразът „не се грижете за нищо“ означава да не се тревожим за нищо, не защото проблемите ни са малки, а защото нашият Отец е велик. Предписанието на Павел за тревогата не е позитивното мислене, а молитвата. И то молитва, пропита с благодарност, която ни държи закотвени във всичко, което Бог вече е направил, дори когато Му предаваме онова, чието разрешаване още не виждаме. А обещанието в стих 7 е едно от най-прекрасните в Писанието: „и Божият мир, който превъзхожда всеки ум, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Иисуса.“ Думата „пази“ е военен израз: означава да охранява, да стои на стража. Божият мир не е просто чувство, а часови, поставен на вратата на сърцето ти. Ти не го създаваш сам. Ти го приемаш: чрез молитва, чрез благодарност, чрез простото идване при Отца и доверяването Нему на онова, което не можеш да носиш сам.
Ден 5
Четенето за днес
Размисъл
Представете си пътник, който върви по тъмен път: без улични лампи, без луна, само тясно петно светлина, което факлата в ръката му хвърля на няколко крачки напред. Това е образът, който псалмистът избира, когато пише: „Твоето слово е светилник на нозете ми и светлина на пътеката ми“ (Псалом 119:105). Той не описва прожектор, който осветява целия хоризонт наведнъж. Описва светлина, колкото да се види следващата крачка. Точно така Божието Слово действа в живота ни. Когато Павел пише на младия си приятел Тимотей, му напомня, че Писанията, които той познава от детство, не са просто стара семейна традиция, а са живи и силни. „Всичкото Писание е боговдъхновено“, пише Павел, тоест Бог го е издишал, както човек издишва топъл дъх върху премръзнали ръце. Всяка дума носи Неговия дъх. И този дъх, казва Павел, е полезен, за да ни учи на истината, да ни поправя, когато се отклоняваме, и да ни наставлява да живеем праведно. Библията не е книга с правила, чрез които да заслужим Божието благоволение, защото вече го имате по благодат. Тя е по-скоро писмо от един Баща, който ви обича и иска да Го познаете, да познаете себе си и да намерите опора в свят, който може да бъде много тъмен. За новоповярвалия това е освобождаваща вест. Не ви трябва богословска степен, за да получите полза от Писанието. Трябва само да го отворите и да четете, като вярвате, че същият Бог, който го е издишал, е с вас, докато го приемате. А ако сте вярващ, който е чел тези думи стотици пъти, помислете за това: светилникът в образа на псалмиста се държи близо до нозете, а не високо вдигнат. Това е образ на смирение, на човек, който е научил, че не може да вижда далеч напред, и се е примирил с това. Той се доверява на Онзи, Който държи утрешния ден. Днес, където и да сте на този път, Словото е вашата светлина. Не на всеки въпрос ще се отговори наведнъж. Но следващата крачка ще бъде осветена. Това е достатъчно, за да вървим.
Ден 6
Четенето за днес
Размисъл
Много хора влизат в църква за първи път с тиха болка в сърцето: страхът, че вярата е нещо лично и самотно и че нуждата от други хора е някаква слабост. Библията отговаря на този страх direct и го прави почти на всяка страница. Християнският живот никога не е бил предназначен да се върви сам. Авторът на посланието до Евреите се обръща към вярващи, които започвали да се отдалечават от общите събрания, и ги призовава да не оставят „събранията си“ (Евреи 10:25). Образът зад думата „събрание“ е на неща, събрани на едно място, както разпилените части се сглобяват в едно цяло. Когато вярващите се събират, става нещо, което не може да стане в усамотение. Ние се подбуждаме един друг (тук думата означава да разпалваме, да запалваме) „към любов и добри дела“. Общността на вярата е място, където огънят в теб се подхранва от огъня в другите. Първите вярващи са го разбирали инстинктивно. Деяния 2 ни показва общност, чиято сплотеност е почти поразителна. Те постоянствали в учението на апостолите, в общението, в разчупването на хляба и в молитвите. Споделяли каквото имали. Яли заедно с радост. И всеки ден Господ прибавял към тях. Съвместният им живот беше сам по себе си свидетелство: хората отвън поглеждали към тях и виждали нещо, което не можели да обяснят и на което не можели да устоят. За човек, който едва започва да следва Исус, намирането на общност от вярващи не е по желание, а част от основата. Ще ти трябват хора, които да се молят с теб, когато не намираш думи, които да ти напомнят истината, когато чувствата ти лъжат, и които да седнат до теб в трудни времена. И може би за твоя изненада ще откриеш, че и ти имаш какво да им дадеш. Опитният вярващ, който чете това, може честно да се запита: наистина ли съм присъстващ в общността си, или само я посещавам? Има разлика, и ранната църква я е познавала добре.
Ден 7
Четенето за днес
Размисъл
Стигнахте до края на седемте дни, а в най-истинския смисъл стоите в началото. Християнският живот не е цел, до която стигате, а ходене, ден след ден, в крачка с живия Бог. Павел го описва прекрасно, когато пише: „Ако живеем с Духа, с Духа и да ходим“ (Галатяни 5:25). Думата, която той използва тук за „ходим“, не е обичайната гръцка дума за ходене. Тя означава да вървиш в редица, да пазиш крачка, както войниците маршируват в строй. Картината е на човек, който съзнателно се държи близо до Този, Който го води. Плодът, който Павел описва в предишните стихове: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание, не се създава със сила на волята. Той расте естествено, когато животът е вкоренен в Духа на Бога. Новоповярвалият понякога чете този списък и се чувства смазан, сякаш всичко това трябва да се постигне наведнъж. Но плодът не се появява за една нощ. Расте в своето време, тихо, докато коренът слиза по-дълбоко. Вашата част е да останете свързани с Лозата. Плодът е Негово дело във вас. И тогава Исус говори, не като спомен, а като възкръсналия Господ, Който стои пред учениците Си с цялата власт на небето и на земята, и ги изпраща. Не когато са напълно обучени. Не когато имат всички отговори. Той ги изпраща такива, каквито са, в свят, който се нуждае от това, което само Той може да даде, и запечатва поръчението с най-подкрепящото обещание в цялото Писание: „И ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на века“ (Матея 28:20). Винаги. Не само когато се чувствате силни. Не само когато животът ви е подреден. Винаги. Така се ходи ден след ден: не като имате всичко изяснено, а като вярвате, че Този, Който ви е призовал, е с вас на всяка стъпка. Тази седмица бяха положени основите: благодатта, молитвата, Словото, общността на Божия народ. Сега вървете върху тях. Вървете бавно, ако трябва. Вървете през сълзи, ако трябва. Но вървете и знайте, че никога не вървите сами.